БЮЛЕТИН ЗА РИБАТА

 

Кой е виновен?

Измина програмният период на Оперативна програма за развитие на сектор рибарство (ОПРСР) 2007-2013. За тези седем години Управляващият орган на програмата в лицето на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) бе ръководена от общо 10 началника (седем изпълнителни директори и трима временно изпълняващи дейността). Някои бяха изтъкнати специалисти, други не чак толкова, но всички тях ги обединяваха две важни прилики – малки правомощия и многобройни новоназначения. Десетки са водещите специалисти, които напуснаха ИАРА, а много повече са тези така наречени “парашутисти”, които просто преминаха през редиците и, и всичко това заради едничката цел да се “направляват” правилно средствата от Европейския фонд по рибарство.

Равносметката днес е красноречива.

Размерът на програмата за целия период бе близо 107 милиона евро, (около 210 мил. лева).

Програмата беше отворена за приемане на проекти в края на 2009 г.

През 2009 г. Р България загуби - 4 132 961 евро поради отписване. Правилото N+2;

През 2011 г. Р България загуби още 3 568 501 евро поради отписване. Правилото N+2;

През 2011 г. заради заплаха от още загуби ИАРА преведе в Националния гаранционен фонд още 7 755 198,56 евро, които фактически не са усвоени;

В случай, че не всички бенефициенти, подписали договори подадат заявки за плащане преди 15 ноември 2014 г. и сумите не бъдат сертифицирани, прогнозната загуба ще се увеличи с още 11,15 милиона лева.  

Вижте информацията на този адрес.  

 

Като заключение: На всеки от началниците на ИАРА средно се падна по осем месеца и половина управление. За някои нямаше и толкова време. Някои не научиха кой кой е в сектора, други пък сякаш даже не прочетоха Закона. Назначаваха ги изневиделица и гръмко ги сваляха, за да демонстрират тези над тях, че са заинтересовани нещата да вървят. Все още има шанс за малкия остатък от парите.

За другите, така наречените отписани средства, причината беше някъде другаде. Къде ли?

(За изнесените финансови цифри са ползвани данни от официални източници)

 

 

 

 

 

 

На 15-16.05.2014 г. представителите на сектор рибарство от Румъния организират поредната среща за сформираните на Регионален консултативен съвет за Черно море/РКСЧМ/, на който са поканени представителите на българския сектор и на заинтересованите страни членове на Инициативен комитет от страна на Р България. Съгласно изискванията на европейското законодателство най-малко две страни членки на ЕО трябва да участва в процеса на учредяването му. Членове и учредители могат да бъдат представители на сектор рибарство, риболовци, преработватели и търговци на риба, както и други неправителствени организации/НПО/ имащи интереси и дейности свързани със сектор рибарство, които могат да заемат 60% от състава. Останалите 40 % могат да са други неправителствени организации-представители на организации оператори в морската аквакултура, екологични НПО и други имащи бизнес интереси засегнати от Общата рибарска политика. 

 

РКСЧМ ще изпълнява ролята на Регионален консултативен съвет (РКС) в съответствие с Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството и ще бъде учреден в съответствие с последвалото Решение на Съвета от 19 юли, 2004 г., с което се създават Регионални консултативни съвети съгласно общата политика в областта на рибарството (2004/585/ЕО).

Основните му функции ще бъдат да подготвя и предоставя становища и препоръки за управлението и опазването, с които да допринася за прилагането на общата политика в областта на рибарството във водите на Черно море и да подобрява външните взаимоотношения на ЕС по въпроси, свързани с рибарството.

 

По-конкретно, РКСЧМ ще съветва Европейската комисия по въпроси, свързани със Споразумения за рибарство с трети страни и по въпроси, свързани с Регионалните рибарски организации (РРО), в които ЕС членува, с които е партньор, или в чиито води действа флота на Общността. За да върши своята дейност съгласно изисквания към РКСЧМ ще бъдат привлечени специалисти от различни научни институти, за да извеждат опити и предлагат решения.  

 

 

Черноморският калкан е с латинско наименование Psetta maeotica (Pallas, 1814), (Catalogue of Life: 2007 Annual Checklist). В черно море се срещат и други два вида от семейство Scophthalmidae: Psetta maxima (атлантически калкан) и Scophthalmus rhombus (ромбовиден, по-познат като малък калкан)./Георги Атанасов/. Калканът е дънна риба и живее на дълбочина 40-80 m. Съществуват около 30 вида, 3 от които се срещат у нас. Някои видове като Rhombus maeoticus достигат тегло до 15 кг.. Тялото е със специфична форма - несиметрично, плоско, ромбовидно. Горната част на калкана е осеяна с многобройни бели, кафяви и черни петна, покрито с островърхи костни плочки наричани копчета. Очите са разположени върху едната - дорзалната част на тялото. За тези риби е характерна мимикрията. Те бързо променят цвета на тялото си по подобие на средата (пясъчна, камениста и др.), където се намират. Тази окраска, освен, че им помага особено много, когато трябва да се предпазят от враговете си, е удобство за тях, когато си търсят храна. Прекарва по-голямата част от времето си заровен в пясъка, дебнещ своята плячка. Основната му храна са дънни риби и ракообразни. Висококачественото месо на тази риба я прави предпочитан деликатес. Изключително търсен вид е Черноморският калкан на турския пазар и е предпочитана риба в менюто на много балкански рибни ресторанти. Разпространен e в Черно, Средиземно море и в северната част на Атлантическия океан. У нас по-голяма концентрация се наблюдава на север от нос Калиакра, Шабла и около Балчик. Обича крайбрежните води и се лови от водолази и професионални рибари с хрилни мрежи. Не рядко попада и в мрежите на големите кораби, които ловят с тралове. Обект е на стриктен контрол при улов, разтоварване на брега и продажба от страна на Държавите членки на ЕО, което поставя в неравностойно положение риболовния сектор от България и Румъния спрямо техните колеги от другите Черноморски страни. Противоречиви са твърденията за популацията му пред българския бряг. Напоследък има тенденция за изграждане на ферми за калкан, което ще облекчи до известна степен натиска върху дивата риба.

 

 

 

Регламент (EС) № 432/2014 на Съвета от 22 април 2014 година за изменение на Регламент (ЕС) № 43/2014 по отношение на някои възможности за риболов

 

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 335/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 март 2014 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета за Европейския фонд за рибарство по отношение на някои разпоредби относно финансовото управление за някои държави-членки, които изпитват или са застрашени от сериозни затруднения с финансовата стабилност.

 

РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 3 април 2014 година за определяне на годишното разпределение на глобалните средства по държава членка за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд по цели „Инвестиции за растеж и работни места“ и „Европейско териториално сътрудничество“, и на годишното разпределение на специално разпределените средства за инициативата за младежка заетост по държава членка, както и списъка на допустимите региони и размера на средствата, които да се прехвърлят от разпределените на всяка държава членка средства по Кохезионния фонд и структурните фондове към Механизма за свързване на Европа и за подпомагане на най-нуждаещите се лица за периода 2014—2020 година (нотифицирано под номер С(2014) 2082 

 

ПРЕПОРЪКА НА КОМИСИЯТА от 4 април 2014 година за намаляване наличието на кадмий в храните (текст от значение за ЕИП) (2014/193/ЕС)

 

 

---

 

Структурата на екосистемата на Черно море се различава от тази на съседното Средиземно море в това, че разнообразието от видове е по-ниско и доминиращите групи са различни. Все пак изобилието, общата биомаса и продуктивността на Черно море са много по-високи от тези на Средиземно море. В Черно море са установени общо 3 800 вида (Zaitsev и Mamaev, 1997). Макрозообентосът на Черно море е представен от около 800 вида, а рибната фауна – от 171 вида. Има 320 вида птици в делтата на река Дунав, а в Черно море са открити 4 вида бозайници: тюлен монах Monachus monachus, делфин афала Tursiops truncatus ponticus, обикновен делфин Delphinus delphis ponticus и морска свиня Phocaena phocaena relicta (Heileman и др., онлайн). По-голямото богатство на видовете в плитките води е свързано с добрите условия с разтворен кислород, докато в по-дълбоките зони има по-слабо разнообразие поради естественото изчерпване на кислорода. Затова броят на макробентичните видове бързо намалява с увеличаването на дълбочината – на дълбочина под около 120 m живее само многочетинестият червей Notomastus profundus. 

 

След 60-те години Черно море претърпя драматични екологични промени. Понастоящем няма общо съгласие сред учените за причините и динамиката на промените в екосистемата на Черно море. Промените в екологията на Черно море обаче вероятно се разбират най-добре като комплексно взаимодействие на различни влияния, най-важните от които са еутрофикацията, внасянето на чужди видове и прекомерният риболов (Caddy, 2008).
 

 

Води, според юрисдикцията 

 

В Черно море всички води са под юрисдикцията на крайбрежните държави, като няма никакво открито море за разлика от Средиземно море, където откритото море съставлява значителна част от басейна. Основните форми на национална юрисдикция на морското пространство на Черно море, както са определени от Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS) през 1982 г., са следните: 

Вътрешни води (ВВ): водите, разположени от изходната линия на териториалното море към брега, са част от вътрешните води на държавата (UNCLOS, член 8). Държавите имат пълен териториален суверенитет над тези води, морското дъно и неговите недра и въздушното пространство над тях. 

 

Териториално море (ТМ): морска ивица, прилежаща към територията и вътрешните води на крайбрежната държава, над която държавата упражнява пълен суверенитет както над подпочвената вода, така и върху въздушното пространство над това море и морското дъно и недра. Максималната ширина на териториалното море е 12 морски мили (UNCLOS, членове 2, 3 и 4). 

 

Изключителна икономическа зона (ИИЗ): район отвъд териториалното море и прилежащ към него, по отношение на който крайбрежната държава има суверенни права за промишлено проучване и експлоатация, съхраняване и стопанисване на природните ресурси – живи и неживи, намиращи се на морското дъно, в неговите недра и в покриващите го води. Нейната ширина е 200 морски мили, която за Черно море е неприложима.

 

 

 

 

Условията за реклама в Бюлетин за рибата  ще намерите на тази страница.

 

 

Можете да намерите стари броеве на Бюлетина на нашия сайт - www.fishnews.bg.

 

Харесайте нашата Фейсбук страница! 

 

↑ Горе