Брой 22
10 юни 2015
Семинар бели миди на 20.06.2015 г.
Възможност за записване до 15.06.2015 г.
На 20.06.2015 г. (събота) в хотел „Аква” гр. Бургас, зала „Нептун” от 10:30 часа на практически семинар, посветен на възможностите за улов, преработка и експедиране на бели миди в Република България. Участниците в семинара ще получат детайлна информация за видовете бели миди в акваторията на Черно море, техните запаси, залежи, разрешителен режим, производствени райони, събиране, пречистване, опаковане, етикетиране и експедиране, съгласно изискванията на Закона за рибарството и аквакултурите и Регламенти 853/04, 854/04, 2073/05, 1664/06.
За да се запознаете с програмата и други подробности или за да се регистрирате за участие в семинара вижте тук: http://trainings.iaec.eu/
СЪДЪРЖАНИЕ на Брой 22:
Бедите на сектора. Поръчани ли сме или вървим към ликвидация?
Подкрепете сектора!
Изваден от нафталина! Защо ли?
Черен хайвер. Черното злато на сектора
Закон за храните
Решения, които са от колективен интерес за сектора
Публикувано законодателство на ЕС през месец май 2015 г.
Има ли списък на разрешените добавки?
Реклама
Предстоящи международни събития юни
Бедите на сектора. Поръчани ли сме или вървим към ликвидация?
След като вече се ликвидираха част от отраслите в селското ни стопанство дали не е дошъл ред и на рибовъдството. Поръчано ли е вече или само така изглежда?Наслагвайки фактите и събитията през последните години може да се заключи, че съществува и такъв сценарии. Факти: Бавене и протакане промените в Закона за рибарството и аквакултурите/ЗРА/ и наредбите по него. Бавене и протакане на промените в Българска агенция по безопасност на храните/ БАБХ /и законовите рамка касаещи аквакултурата. Увеличаване на таксите за водоползване / като за поливане/. Съдебните саги с решенията на съда по жалби на рибопроизводители срещу Басейнова дирекция/ БД/ по исканите такси. Пълното фиаско и провал на „Оперативна програма за развитие на сектор рибарство2007-2013/ ОПРСР /“, която би трябвало да е финансов инструмент за развитието на сектора. И всичко това обилно гарнирано с „цирка“ наречен Комитет за наблюдение на ОПРСР. Бавенето,зад кулисието, протакането и цялата драма по написването и приемането на новата „Програма за морско дело и рибарство 2014-2020/ПМДР /“, която все още продължава. Спрените пари по програма " Де минимис" за рибарство от страна на Министерството на земеделието и храните/МЗХ/. /От предишния“Де минимис“ се губят следите на около 120 000 лв./. Пълна неадекватност на контрола и органите извършващи същия. Последните събития: Въпреки настояването за участие в дебатите по ЗИД на Закона за водите/ЗВ/представителите на бизнеса не бяха поканени и дори известени, че се приема и гласуване в парламента скандална поправка „ТАКСА ЗАМЪРСЯВАНЕ ОТ АКВАКУЛТУРА“. Залегнало е в текстовете на закона да се плаща на тон произведена продукция, което си е абсурд и дори неизпълним критерий. Независимо дали замърсяваш – плащаш! http://www.parliament.bg/bg/bills/ID/15328 Може да се предположи, че всичко е случайно.Като се приложат последните събития по проекта „Провеждане на програма за проучвателен мониторинг за оценка на натиска и въздействието на рибовъдството върху повърхностните водни тела и аквакултурата на програма от мерки в План за управление на речните басейни в Источнобеломорския район“ - Пловдив, който има за цел да докаже колко е замърсяването от аквапроизводство и как да се накажат производителите, то „картинката“ става почти пълна. http://earbd.org/indexdetails.php?menu_id=522 Събирането на такси изглежда любимо занимание на “ БГ“ чиновника. Може да се обърне внимание, кои са „ПОКАНЕНИТЕ ЗАИНТЕРЕСОВАНИ“ лица. Като, че ли рибопроизводителите не са заинтересовани!!! Един проект от чиновници за чиновници твърдят от бизнеса! Като сложим до тях добре познатите наши и новите ни чужди гастрольори, привлечени за консултанти и партньори, става страшно. Как едно Сдружение с нестопанска цел /СНЦ/ финансирано от други държави с интереси да консумираме тяхната риба ще формулира правилните изводи? Проектът: Дали ще се защитят интересите на нашите производители? Защо не са оповестени обектите за изследване ? Защо не се упомене показателите които ще се изследват? Дали тяхното количество не е завишено спрямо исканото от "европейците" с цел да се" натегнем" колко сме строги и стриктни? Има ли завишение с цел по-добро усвояване на евросредствата? Каква методология ще се ползва за целите на проекта? Как ще се установи количеството риба в изследваните обекти за да се формират и точните изводи след направените замервания? Една година стига ли за подобно изследване? Какви ще са резултатите ако годината е дъждовна като 2014 с голям водообмен или е прекалена суша, като 2000? Казано накратко, като погледнем сроковете, целите, лицата, замъглената прозрачност и прочие, можем с право да си помислим, че не само сме поръчани , но вече вървим към ликвидиране. Вместо да консумираме качествена българска риба за „Никулден“ , а и не само, ще се пълнят ципури, лавраци, сьомга и др. , които вече натрапчиво се рекламират от " чуждите" вериги в БГ за да се обработи консуматора "от далече". А модернизираните ни“ еничароподобни“ могат гордо да докладват за ОЩЕ ЕДИН УСПЕШЕН „ЕКО“ проект. Западно европейците нямали много птици и околна среда, но пък живеят "като хора". Ние имаме птици и околна среда колкото искаш, но пък ядем тяхната риба . Според мен би било добра идея да се разменим за няколко десетилетия. Ние им даваме птиците, блатата и ограниченията да им се радват, а те ще купуват нашата риба с пари които ние ще им даваме на заем.
Автор: д-р Тачо Пашов
Председател на Националната асоциация на рибопроизводителите
Подкрепете сектора!
Асоциация на производителите на рибни продукти БГ ФИШ иска финансова подкрепа за сектор рибарство.
Сектор рибарство е силно експортно ориентиран, поради няколко важни фактора:
- Произвежда изключително качествени и безопасни преработени и обработени храни и суровини от риби и не рибни хидробионти;
- Изнася продукти с принадена стойност, за които са похарчени Българска работна ръка, Български електроенергия и вода, опаковки, транспорт, горива, складове, логистика и много услуги;
- Внасяме в страната валута от продажби на нашите продукти навън и издига имиджана сектора;
- БГ ФИШ Предлага държавата да подкрепи сектор рибарство с финансова помощ за:
- Изнесена в трети страни преработена и обработена продукция от Български рибопреработвателно предприятие;
- Продадена в ЕС извън България преработена и обработена продукция от Български рибопреработвателно предприятие.
- Предлагаме да се стимулира сектора, който продава и на Български пазара за да се осигури ценово достъпни риба и не рибни хидробионти до Българския купувач на конкурентни цени. За целта предлагаме:
- ДДС за рибата и нерибните хиробионти да бъде намалено на 10%;
- Туристическия бизнес да се задължи да предлага продукция с произход Български рибопреработвателни предприятия съгласно регистъра на БАБХ.
БГ ФИШ
Изваден от нафталина! Защо ли?
Професионални непрофесионалисти търсят сензация, за да влязат отново в светлината на прожекторите, или за да отвличат вниманието от големите проблеми на сектор рибарство. Кой би си помислил, че за Омега 3 мастните киселини ще ви съветва специалисти по корабни двигатели и риболовни мрежи. Ами, ще ви съветва човека! Напоследък стана модерно освен от футбол и политика всички да разбират и от храни. Някои даже започнаха да коментират въпроси за които са нужни знания по химия, биохимия, та даже разбират и от състав на рибното месо и то на молекулярно ниво. Ами може, то като имаш нужда да те четат, трябва и да пишеш, пък било то и пълни измишльотини. Може да е висш пилотаж или поредното тупане на топката! Отговорът е в подтекста на интервюто.В рибарството всичко прилича на„Евтина сензация, за лапнишарани“ или „Изискан сценарий за прикриване работата например на Управляващият орган“ . Работата на управляващият орган на „Оперативна програма за развитие на сектор рибарство 2007-2014 г.“ще е виден от резултата на есен. Тогава се броят пилците. Тогава ще преброим и консултантите и независим експерт някои от които „прибраха“ стотици хиляди левове на разни лапнишарани. На хоризонта я няма и новата“Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 г.“.Виновни също няма, но нафталинени човечета има. Вижте къде са те, ето тук: http://www.blitz.bg/news/article/340989
Кой от грамадната плеяда учени в Р България, Европа и света ща се осмелят да оборят твърденията на подобен корифей. Някой в социалните мрежи беше подсказал отговора – „поръчков материал“. Защо? Защото така трябва!
Дами и господа учени- Не оспорвайте нищо. Тя науката ви направо бледнее пред Омега 3 шараните!
Fishnews
Черен хайвер. Черното злато на сектора
Въпросът на броя. Добива ли се черен хайвер от забранени, диви екземпляри есетрови риби? На този въпрос могат да отговорят малцина от посветените в тайнството на добиват, съхраняват и търгуват с чернен хайвер обработван в България. Отговорът може и да е лесен, но за него трябва да се отговори на следните въпроси: Кой и къде изследва черния хайвер за произход? Колко са изследваните проби 2013-2014 г.? Кой и откъде ги е взел? В коя лаборатория са доставени и какви са резултатите от лабораторните анализи? Какъв е начина да си продадеш бракониерският хайвер знаят малцина. Има и такива, които в служебната си дейност са установили подобни нарушения. Легенди се носят за разпространението му , но за сега информация в публичното пространство няма. Всичко остава в сферата на недоказани раздумки сред рибарите за хайвер и месо добити от дива моруна, есетра, пъструга, чига.
Fishnews
Закон за храните
На 18.05.2015 г. в сградата на МЗХ, зала 400 от 13.00 часа се проведе заседание на работната група за изготвянето на проект на Закон за храните, на която от страна на сектор рибарство участие взе изпълнителния директор на АПРП БГ ФИШ д-р Йордан Господинов. Сектора заедно с другите асоциации изрази обща позиция за цялостната визия на закона, а сектор рибарство внесе своите предложения по конкретни казуси.
Позиция: Действащият Закон за храните е приет през 1999 г. и е изменян 33 пъти. Основната му структура и най-голяма ревизия са направени преди членството на България в ЕС и не отговарят на нуждите за регулиране на обществените отношения в сектора. Законът е направен като рамка за друг вид разпределение на контролните функции и други условия. Искания за цялостна ревизия на Закона за храните са поставяни няколкократно от браншовите организации - представители на бизнеса в отрасъла. Инициативите датират от 5 години. Създавани са множество работни групи, но резултат няма. В Закона за храните са включени редица текстове от Регламенти на ЕС. Значителна част от тези регламенти са изменени впоследствие и тяхната актуализация не е отразена в Закона. Регламентите са пряко приложими законодателни актове за всички държави членки и техните изисквания не се транспонират в национални актове. Присъствието на подобна практика крие риска от създаване на противоречия между националните и пряко приложимите европейски норми, от липса на актуалност, възможности за интерпретация и неефективно прилагане.Основни слабости в сега действащия Закон:Контрол и изисквания само за регистрираните обекти. Действащият Закон за храните създава регулации, изисквания и контрол, фокусирани само за обектите от хранителната верига, които законово са регистрирани. Сивият сектор работи необезпокоявано, тъй като контролът се извършва само в регистрираните по закона обекти.Регулациите в областта на храните са разделени като минимум в два основни Закона - ЗХ и ЗВМД. Съществена част от изискванията към храните от животински произход са предмет на регулация в Закона за ветеринарно медицинската дейност. Изискванията към храните трябва да бъдат обединени в една законова рамка и това следва да бъде Законът за храните. Законът съдържа редица неточности от транспонирането на европейското право, които създават допълнителна административна тежест. По определени въпроси липсват законови регулации, които да създадат гаранции за постигане на неговите цели. Допълнително по темата регистрацията на транспортни средства по начина, по който се извършва в момента, не е достатъчно ефективна
В закона се съдържат изисквания, които водят до прекомерна административна тежест, както и случаи на отсъствие на регулации – водещи до липсата на ефективен контрол.Санкционният апарат е неефективен. Санкциите нямат необходимия възпиращ ефект.Регистрират се обекти за храни, а не юридически и физически лица – оператори с храни. Списък с регистрираните обекти: Особено в сектор храни от неживотински произход регистърът е в критично състояние…
За статията са ползвани материали от списание“Хранително вкусова промишленост“
Д-р Йордан Господинов
Изпълнителен директор и представляващ Асоциация на производителите на рибни продукти БГ ФИШ
Решения, които са от колективен интерес за сектора
Асоциация на производителите на рибни продукти БГ ФИШ утвърди експертни групи по направления за всички подсектори, като определи те да се ръководят от представители на съответните производство. Ръководители на експертните групи ще са:
- Експертна група „Риболов“ - г-н Богдан Павлов - СД «Динг Пвлови и сие»;
- Експертна група „Аквакултура сладководна“ – г-н Павлин Маринов -«П.А.Л. БГ» ЕООД
- Експертна група „Преработка и търговия“ – д-р Йордан Господинов- ИД на АПРП БГ Фиш;
- Експертна група „Аквакултура соленоводна“- г-н Найден Станев- «Блек сий шелс» ООД
- АПРП БГ ФИШ прие Управителния съвет в краткосрочен план:
- Да внесе в МС предложение за намаляне на ДДС за риба и нерибни хидробионти от 20% на 10%по почина Р Румъния, където ДДС за риба от 24% е намалено на 9%;
- Да се внесе в МС искане на сектор рибарство да се разреши без ограничение участие по други Оперативни програми /конкурентоспособност, развитие на човешките ресурси и др./ поради забавяна старта на «Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020/ повече от 18 месеца.
- Р България да поиска преразпределение на представителността в Консултативният съвет за Черно море, който да отразява сегашното състояние на секторите в България и Румъния.
Публикувано законодателство на ЕС през месец май 2015 г.
Риболов и аквакултура
Регламент (ЕС) 2015/812 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за изменение на регламенти (ЕО) № 850/98, (ЕО) № 2187/2005, (ЕО) № 1967/2006, (ЕО) № 1098/2007, (ЕО) № 254/2002, (ЕО) № 2347/2002 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и регламенти (ЕС) № 1379/2013 и (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на задължението за разтоварване на сушата и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1434/98 на Съвета
Корабоплаване
Поправка на Директива 2009/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за изменение на Директива 98/70/ЕО по отношение на спецификацията на бензина, дизеловото гориво и газьола и за въвеждане на механизъм за наблюдение и намаляване на нивата на емисиите на парникови газове и за изменение на Директива 1999/32/ЕО на Съвета по отношение на спецификацията на горивото, използвано от плавателни съдове по вътрешните водни пътища, и за отмяна на Директива 93/12/ЕИО ( ОВ L 140, 5.6.2009 г. )
Решение (ЕС) 2015/799 на Съвета от 18 май 2015 година за оправомощаване на държавите членки да станат страна, в интерес на Европейския съюз, по Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на персонала на риболовните кораби на Международната морска организация
Безопасност на храните
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/781 на Комисията от 19 май 2015 година за откриване и управление на тарифни квоти на Съюза за риба и рибни продукти с произход от Република Сърбия-
Има ли списък на разрешените добавки?
Добавките, които са разрешени в хранителните продукти и условията за тяхната употреба, са изброени приложение II на Регламент (ЕО) № 1333/2008 относно добавките и съответните му изменения Регламент (ЕС) № 1129/2011 Регламент (ЕС) № 1130/2011 и Регламент (ЕС) № 1131/2011. Само добавки, които са в този списък, са разрешени при определените условия и нива на употреба. Добавките са регламентирани въз основа на категориите храни, към които те могат да се добавят.
Създадена е и база данни за разрешените добавки, която е на разположение в интернет: (https://webgate.ec.europa.eu/sanco_foods/?sector=FAD) . Чрез тази база данни потребителите или бизнес операторите може да разберат какви добавки са разрешени в определена храна.
Каква е процедурата за разрешаване на употребата на добавки?
Разрешителната процедура за добавките в храните, се определя от Регламент (ЕО) № 1331/2008.
Добавка обикновено се разрешава след подаване на заявление до Европейската комисия от заинтересованата страна. За нови добавки, Комисията ще поиска от EFSA оценка на безопасността на веществото. След като EFSA е дала своето становище в рамките на девет месеца след искането, Комисията, заедно с експерти по добавки в храните от всички държави-членки, ще проучи възможностите за евентуално разрешение. Оценката за безопасност, технологична необходимост, възможностите за злоупотреба и предимствата и ползите за потребителя, се вземат под внимание.
Ако се сметне за уместно, Комисията подготвя предложение за възможно разрешаване на добавката и го внася за гласуване в Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните (SCoFCAH). Ако SCoFCAH подкрепя предложението, то ще бъде представено на Съвета и Европейския парламент. Те все още могат да го отхвърлят, в случай, че преценят, че разрешението не отговаря на условията на употреба, определени в законодателството на ЕС.
За статията са използвани материали от БАБХ
Всичко от неръждаема стомана със сертификат ISO 9001 само с РЕМКО ООД
За да сте сигурни и спокойни за качеството на вашето оборудване и за безопасността на храните и продуктите, които произвеждате оборудвайте вашето производство с изделията на фирма „РЕМКО ЕООД“. Производственото предприятие предлага всички видове обработка на неръждаеми метали, изработка на уреди и машини, за фармацевтичната и хранителната индустрия. Изработка на резервни части и нестандартно оборудване, реновиране на стари машини. Всички видове монтажни дейности, касаещи изграждането или ремонта на цехове и обособени производствени площадки. Монтаж на т.н. орбитално заварени тръбопроводи за чисти флуиди. Изработка или ремонт на резервоари и съдове до 50куб.м. . Филтри или филтърни групи, позволяващи каскадно пречистване на флуиди и газове.Проектиране на машини и съоръжения. По-големи наши клиенти са: БАЛКАНФАРМА-РАЗГРАД, БАЛКАНФАРМА-ТРОЯН, БАЛКАНФАРМА-ДУПНИЦА, БИОВЕТ АД, БИОТРЕЙД БЪЛГАРИЯ, Българска Роза - Севтополис гр.Казанлък, Унифарм, Селурфарма, Биотрейд, Лавена, АМИЛУМ България, ПИК-КО, ПРЕСТИЖ 96, ПИЛКО, ТЕСИ, МАКСИНВЕСТ, МЛИН, БГАГРО, ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2. Изработваме от неръждаема стомана нестандартни: неръждаеми мивки със сушилници, маси, шкафове, пейки, съдове, уреди, контейнери, колички, безръбови подови сифони, скари, тръбопроводи, дозиращи машини за течни и прахобразни веществата. Устройства за производство на чиста - антибактериална вода, стерилизатори, смесители за вещества с различни корозивни свойство и агрегатни състояния. Изработваме еднокамерни и двукамерни цистерни до 50 куб.метра, топилни шкафове, камери за дефростация с електронно управление за време, температура и други параметри, компютърно зададени и следени показатели, шнекове, машини за почистване на маркучи и меки връзки, гребла за сняг и други насипни материали с универсално прикачване към всякакъв вид машини. Проектираме и изработваме по поръчка на клиента всичко за хранителната и фармацевтичната индустрия.РЕМКО ООД-Реже, стърже, заварява и качество предлага.Всичко за нас можете да видите на интернет страницата тук: www.remco-bg.com, запознайте се с нашата презентация тук.
Лице за контакти: инж. Александър Георгиевl, GSM +359 886 440 064, e-mail: office@remco-bg.com
Най-големия производител на черни черноморски миди у нас. Бляк Сий Шелс
Три хиляди и петстотин тона миди до 2016 година. Фирмата успешно си партнира с ирландски инвеститори и разполага с модерно оборудване на световно ниво, разработено според спецификата на региона за култивирани на миди в Черно море. Със съдействието на специалисти в конкретно подбраните акваториални води през 2010 г. близо до гр. Каварна бе изградена инсталацията, за култивиране на черни миди, които са с изключително качество и гарантирана безопасност за консуматора. Непрекъснатия мониторинг, интензивните лабораторни анализи, както и гарантираното качество на водите превърнаха продукцията на мидената ферма в конкурентен продукт на нашия и на редица международните пазари. Вкусовите качества на мидата са известни отдавна и потребителското търсене се увеличава.
Към момента производството надхвърля 1000 т. Очакванията на компанията са през следващите няколко години производството да достигане до 3500 т. продукция на година. Мрежата на разпространение обхваща цялата страна.
И вие можете да опитате вкуса на Бляк Сий Шелс мидите.
Контакти: gajdaus@yahoo.com, office@blackseashells.com
Лице за контакти: Найден Станев, +359887253329
Предстоящи международни събития юни
10th Baltic Sea Science Conference
15-19 June, 2015
Riga, Latvia
Tel.+371 67601995
anda.ikauniece@lhei.lvl
www.bssc2015.lv
The International Symposium on Genetics in Aquaculture
21-27 June, 2015
Santiago de Compostela, Spain
Tel. Fax:+34 982 822428
info@isga2015.com
www.isga2015.com
Условията за реклама в Бюлетин за рибата ще намерите на тази страница.
Можете да намерите стари броеве на Бюлетина на нашия сайт - www.fishnews.bg.
Харесайте нашата Фейсбук страница!