Брой 24
10 август 2015
Темата на 24 брой е - Лято е и замириса на море? Прясна риба, крайбрежни заведения, хубаво настроение и всичко останала, както му е ред. В този месец на летни отпуски и дългоочаквани почивки сектор рибарство не само, че не почива, той работи, твори, а някои даже ловят риба. За да продължим темата с калкана ще ви дадем възможност да прочетете още няколко гледни точки сега и в следващите броеве. Информираме, че най-важното събитие за сектора се случи- Проведе се учредително събрание за съставяне на Консултативен съвет за Черно море. Това е международно сдружение на заинтересованите и засегнатите от Регламента за Общата рибарска политика на Европейският съюз страни от Черноморският басейн и е обединителният орган, който ще съветват и дават предложения за политиките в областта на рибарството.
СЪДЪРЖАНИЕ на Брой 24:
Учреди се Консултативен съвет за Черно море
Отговор от Сдружение „Черноморски изгрев” по повод статия „Кой продаде квотата за калкан?”
Публикувано законодателство на ЕС през месец юли 2015 г.
Възможно ли е приготвянето на храни без добавки?
Учреди се Консултативен съвет за Черно море
На 20.07.2015 г. в гр.Варна представители на браншовите организации в сектора риболов, аквакултура, преработка и търговия, както и екологични, синдикални и други представители опериращи в Черно море от Р България и Р Румъния и засегнати от Регламента за Общата рибарска политика на ЕС се събраха и проведоха учредително събрание за създаване на Консултативен съвет за Черно море.Консултативният съвет може да отправя до ЕК и до съответната държава-членка препоръки и предложения по въпроси, свързани с управлението на рибарството и социално-икономическите и отнасящите се до опазването аспекти на рибарството и аквакултурите и по-специално препоръки за опростяване на правилата за управление на рибарството. Събранието гласува избирането на д-р Йордан Господинов за Генерален секретар на Консултативният съвет за Черно море.Председател на Управителният съвет ще е Мариян Манаила Сорин от Р Румъния . В Управителният съвет влизат от Българска страна АПРП БГ ФИШ и ще се представлява от Любов Георгиева, Сдружение МЕНА-Кирил Жеглев, Сдружение Черноморски изгрев-Емил Милев, Съюз на транспортните работници-Мила Николова, Асоциация на природозащитните организации, ловно-рибарските дружества и клубовете по спортен риболов-Янко Янков.
Отговор от Сдружение „Черноморски изгрев” по повод статия „Кой продаде квотата за калкан?”
От името на Сдружение „Черноморски изгрев” изразяваме изненада и разочарование от статията „Кой продаде квотата за калкан?” в електронния бюлетин „Фиш нюз”, който получаваме на електронните си пощи от изпълнителния директор на БГ ФИШ – Йордан Господинов.
Изненадата от материала идва от това, че предложението ни за установяване на забрана за улов на калкан във водите на Черно море бе аргументирано и открито споделено на една от най-конструктивните срещи между бранша, научните институти и министерство на земеделието и храните. На въпросната среща всички изказаха задоволството си от дебата.
Ето защо, написаното в бюлетина създава усещане за непосилни аналитични размишления, които търсят противопоставяне, но не са полезни за никого, не водят до нищо градивно и най-лошото - внушават неистини.
Тъй като именно Сдружение „Черноморски изгрев” е инициатор на предложението за забрана за улова на калкан във водите на Черно море, по-долу са и част от нашите доводи и аргументи.
Направихме това предложение до националните власти и Европейската комисия, след като повече от две години обсъждаме проблема с рибари, различни дръжавни институции и неправителствени организации. Обърнахме се към ЕК, тъй като счетохме това за правилно и ефективно, още повече изключителната й компетентност в областта на морския риболов. Имаме право да се обърнем към ЕК по този въпрос, тъй като корабите на Сдружението реализират повече от 70 на сто от квотите за улов на калкан, определени за браншовите организации. Не сме действали, за да разсеем вниманието от ОПРСР или друга важна тема. Напротив, по темата ОПРСР в края на миналата година също действахме ясно и открито с писмо до ЕК (оказало се изключително важно за функциите на ИАРА по управление на ПМДР), което подписахме само няколко организации, а много искахме да бъде подписано и от най-голямата асоциация. Направихме така, както действахме и при проблема с равния достъп до румънски води в Черно море, позовавайки се на правата ни, дадени от правото на ЕС. Тогава също искахме да имаме подкрепата на колегите, но някак си не се получи.
Ето защо и в този случай решихме да действаме, а не да говорим. Целта е ясна – опазване на вида и дългосрочни перспективи за риболова без квоти или поне с реални квоти. Разбираме, че е трудно да се асимилира как едни рибари, които ловят повече 70 на сто от националните улови от калкан, предлагат пълна забрана за неговия улов. И когато не можем да разберем нещо, съвсем нормално е разсъжденията ни да се простират в рамките на нашите познания и опит. Тогава се раждат идеи за конспирации и скрити интереси, които „са ни ясни”, ама да ги обясним точно не можем. Затова ние сме готови да помагаме в разбирането на предложението ни, да го обсъждаме и аргументираме отново с всички заинтересовани лица, за да се постигне крайната цел.
Реални действия за защита на калкана са необходими и то сега. Трудно е да се обясни как в страната ни има ограничения за улов на този вид под формата на квоти повече от 10 години, но нищо не се е променило. Ако не се случи нещо различно от това, което правихме досега, нищо няма да се промени. Сигурно ще оцеляваме още 5-10 години с квота от 30-40 тона, поредният министър на земеделието ще ни разказва, че е спасил намаляването й през следващата година с 5 тона, някой сигурно ще ръкопляска, организациите ще се карат за проценти, които в цифрово изражение могат да бъдат двудневния улов на някой добър риболовец, други ще пледират за социални квоти от 10-20 килограма за „малките лодки”, т.е. всеки ще заблуждава другия, а професионално заетите с промишлен риболов ще оцеляват година за година. Точно от този омагьосан кръг искаме да излезем и то по-скоро. Как да стане това всеки може да предложи и да го обсъдим. Според нас са нужни по-радикални действия за опазването на калкана, особено по време на забраната за улов през размножителния период, както и ефективни стъпки за установяване на реалните количества на запаса от този вид.
Отново завяваме, че сме готови да обсъдим всички предложения и да изберем най-доброто. Пример за това е предложението за ежегодна шестмесечна забрана на улова на калкан, каквото ограничение Сдружение „Черноморски риболов” въведе като възможност за своите кораби още в края на 2014 г. Към настоящия момент повече от половината ни риболовни кораби, по собствена инициатива, спазват 6 месечна забрана за улов на калкан, за което са лишени от квоти през този период. Забраната се спазва само от кораби на "Черноморски изгрев", което е прецедент за риболовния бранш на страната ни.
Встрани от горното, продължаваме да мислим, че Йордан Господинов и колегите от БГ ФИШ са хора, които имат своя изключителен опит и могат да бъдат особено ценни за вземане на най-добрите решения за морската среда на Черно море и риболова в него. Иска ни се да вярваме, че въпросната статия е резултат от неразбиране или недотам добра комуникация между нас, за което отчитаме и своите пропуски. Предстоят ни важни за бранша изпитания, в които предпочитаме да сме заедно. Ще е по-добре за всички, ако в общата ни работа намираме това, което ни обединява.
Емил Милев
Председател на Сдружение „Черноморски изгрев”
Публикувано законодателство на ЕС през месец юли 2015 г.
Риболов и аквакултура
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1316 на Комисията от 30 юли 2015 година за дерогация от Регламент (ЕО) № 850/98 на Съвета по отношение на минималния референтен размер за опазване за лаврак (Dicentrarchus labrax)
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1170 на Комисията от 16 юли 2015 година за добавяне към риболовните квоти за 2015 г. на определени количества, удържани през 2014 г. съгласно член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 847/96 на Съвета
Безопасност на храните
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1103 на Комисията от 8 юли 2015 година за разрешаване на бета-каротин като фуражна добавка за всички животински видове ( 1 )
Регламент (ЕС) 2015/1102 на Комисията от 8 юли 2015 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕО) № 1334/2008 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на премахването на някои ароматични вещества от списъка на Съюза ( 1)
Регламент (ЕС) 2015/1125 на Комисията от 10 юли 2015 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1881/2006 по отношение на максимално допустимите количества на полициклични ароматни въглеводороди в кацуобуши (сушен паламуд) и някои видове пушена балтийска херинга ( 1 )
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1205 на Комисията от 23 юли 2015 година за изменение на срока на прилагане на Регламент за изпълнение (ЕС) № 743/2013 за въвеждане на защитни мерки по отношение на вноса на двучерупчести мекотели от Турция, предназначени за консумация от човека ( 1 )
Екологични норми
Регламент (ЕС) 2015/1095 на Комисията от 5 май 2015 година за изпълнение на Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за екопроектиране на професионални хладилни шкафове за съхранение, бързоохлаждащи шкафове, кондензационни агрегати и технологични охладители ( 1 )
Възможно ли е приготвянето на храни без добавки?
Възможно е да се приготви храна, без използването на никакви добавки. Не всички индустриално приготвени храни се нуждаят от добавки. Примери за това включват някои видове хляб, някои видове готови ястия, някои зърнени закуски и т.н. Дали добавки са необходими или не, зависи от производствения процес, използваните съставки, завършен вид, необходимото съхранение, необходимостта от защита срещу възможно развитието на вредни бактерии, вида на опаковката и др. От друга страна, струва си да се отбележи, че много хранителни продукти съдържат естествено срещащи се вещества, които са в същото време, разрешени като хранителни добавки. Например, в ябълките могат да се намерят рибофлавин (E 101), каротин (Е 160а), антоцианини (E 163), оцетна киселина (Е 260), аскорбинова киселина (Е 300), лимонена киселина (Е 330), винена киселина ( Е 334), янтарна киселина (Е 363), глутаминова киселина (Е 620) и L-цистеин (E 920).
За статията са използвани материали от БАБХ.
Най-големия производител на черни черноморски миди у нас.
Бляк Сий Шелс
Три хиляди и петстотин тона миди до 2016 година. Фирмата успешно си партнира с ирландски инвеститори и разполага с модерно оборудване на световно ниво, разработено според спецификата на региона за култивирани на миди в Черно море. Със съдействието на специалисти в конкретно подбраните акваториални води през 2010 г. близо до гр. Каварна бе изградена инсталацията, за култивиране на черни миди, които са с изключително качество и гарантирана безопасност за консуматора. Непрекъснатия мониторинг, интензивните лабораторни анализи, както и гарантираното качество на водите превърнаха продукцията на мидената ферма в конкурентен продукт на нашия и на редица международните пазари. Вкусовите качества на мидата са известни отдавна и потребителското търсене се увеличава.
Към момента производството надхвърля 1000 т. Очакванията на компанията са през следващите няколко години производството да достигане до 3500 т. продукция на година. Мрежата на разпространение обхваща цялата страна.
И вие можете да опитате вкуса на Бляк Сий Шелс мидите.
Контакти: gajdaus@yahoo.com, office@blackseashells.com
Лице за контакти: Найден Станев, +359887253329
Условията за реклама в Бюлетин за рибата ще намерите на тази страница.
Можете да намерите стари броеве на Бюлетина на нашия сайт - www.fishnews.bg.
Харесайте нашата Фейсбук страница!